Няма милост за душата 
любовта кога
поеме път навън. 
Няма милост за душата 
щом омраза любовта смени           
Никакъв спомен,
старата илюзия не храни, 
че любовта все тук остава, 
че любовта е тук и се преражда!            
Любовта когато път навън поеме       
Тръпката кога изчезне             
зад изцапания с разпри ден, 
хилядите думички отровни
заредени с илюзиите на миналия ден 
не оставят място да заеме 
някаква останала надежда 
да е общ отново утрешния ден!
Любовта обръща се и гледа, 
там целувки дето са били,
да ухапе и отрова да си вземе, 
там от дето някога,
надежда вземаше 
надеждата на хубави мечти!

Максим Велков