Пътища
На малки глътки ти отпивай, бавно.
И нищо, че горчи пелинът днес.
Ще пия с теб. Във чашите поравно
любов и спомен сипах аз нощес.
Не ме кори. Дори не ме обичай.
Спомни си просто за онези дни.
Тогава аз бях твоето момиче.
А ти пък беше мой. Сега не си.
Безкрайни пътища във мен се стичат,
по прашните им стъпки ги броя.
И хора разни често ги пресичат.
Но аз вървя небрежно все сама.
Със съжаление не ме поглеждай.
Той, изборът, нали си беше мой.
Сипи във чашата ми грам надежда
и повече недей се безпокой.
Ще тръгвам. Окъсняхме много вече.
Във мен ехти на стъпките зова.
И за последно, преди път далечен,
във чашата налей ми самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любка Славова Все права защищены
