Nov 6, 2013, 9:05 PM

Пътища 

  Poetry » Love
609 0 9

На малки глътки ти отпивай, бавно.
И нищо, че горчи пелинът днес.
Ще пия с теб. Във чашите поравно
любов и спомен сипах аз нощес.

Не ме кори. Дори не ме обичай.
Спомни си просто за онези дни.
Тогава аз бях твоето момиче.
А ти пък беше мой. Сега не си.

Безкрайни пътища във мен се стичат,
по прашните им стъпки ги броя.
И хора разни често ги пресичат.
Но аз вървя небрежно все сама.

Със съжаление не ме поглеждай.
Той, изборът, нали си беше мой.
Сипи във чашата ми грам надежда
и повече недей се безпокой.

Ще тръгвам. Окъсняхме много вече.
Във мен ехти на стъпките зова.
И за последно, преди път далечен,
във чашата налей ми самота.

© Любка Славова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??