10 июн. 2016 г., 20:20

Пътища, Пътеки и...табели

684 0 12

Пътища,  Пътеки и …..табели

 

В една кошара съм побрала

(в които минах ) всичките Пътеки.

И Времената там съм свряла,

а ясла сторих им от парапети слепи.

 

Сега без Път съм спряла. И без Време.

Една пътечка гладна, шията провира,

втора – търси „ешката” на куцо стреме,

а всяка друга - яслата с очи трасира.

 

С какво да ги нахраня, мисля - знам –

„На ограниченията край”( две табели)

Вървях ги тъй незрящ, и глухоням -

„Пътят е в ремонт” - и те са спрели.

 

Търся две подкови - нови (за Вратата)

но в Нищото висят (от друм лишени).

Дали на Времето не превъртях стрелката

или -„за връщане” не пусках "пени"?

 

И гледам  -

Времето си сторило крила -

нали шосета няма то за бяг.

Бумеранг лети, но без стрелка -

кракът ми е на стреме пак.

 

Ренета Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...