ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
10.06.2016 г., 20:20 ч.

Пътища, Пътеки и...табели 

  Поезия » Друга
492 0 12

Пътища,  Пътеки и …..табели

 

В една кошара съм побрала

(в които минах ) всичките Пътеки.

И Времената там съм свряла,

а ясла сторих им от парапети слепи.

 

Сега без Път съм спряла. И без Време.

Една пътечка гладна, шията провира,

втора – търси „ешката” на куцо стреме,

а всяка друга - яслата с очи трасира.

 

С какво да ги нахраня, мисля - знам –

„На ограниченията край”( две табели)

Вървях ги тъй незрящ, и глухоням -

„Пътят е в ремонт” - и те са спрели.

 

Търся две подкови - нови (за Вратата)

но в Нищото висят (от друм лишени).

Дали на Времето не превъртях стрелката

или -„за връщане” не пусках "пени"?

 

И гледам  -

Времето си сторило крила -

нали шосета няма то за бяг.

Бумеранг лети, но без стрелка -

кракът ми е на стреме пак.

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Валентине!
  • Здравей Рени. Много хубаво стихотворение. Смислено.
  • Как се радвам на коментара Ти, Колич!!!
  • Харесах твоите пътища, пътеки...и табели, Рени! И с крак на стреме продължаваш...
    Оценявам написаното! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Хей, Лена, привет! Зарадва ме.

    Любослава, мерси, момиченце!
  • Хубаво е да има пътеки, още по-хубаво да са с указателни табели. А връщане? Къде? Дали ? Ще си мисля !
  • Отново прекрасно произведение! Щастие е човек да те чете!
  • Мисана, Ели, Влади, Любо, благодаря ви! Добро утро!
  • С Елица! Попътен вятър Рени!
  • Хубав стих, Рени! Поздравления!
  • Пътища много, но един е за теб. Да го намериш, значи да осмислиш живота си.
    ова ми внушиха търсенията на Лирическата тук.
    Поздрави!
  • От тази кошара всички, рано или късно, отпътуваме за Верна.

    "Търся две подкови - нови (за Вратата)
    но в Нищото висят (от друм лишени).
    Дали на Времето не превъртях стрелката
    или -„за връщане” не пусках "пени"?"

    Горчиво самоосъзнаване на илюзорността на тази реалност. Въпросът е как да пристигнем в другата. Но отговорът е загатнат във финала: "кракът ми е на стреме пак."

    Харесва ми тази твоя несломима бойкост, Рени!
Предложения
: ??:??