21 янв. 2021 г., 10:36

Пътни неволи

465 0 2

По хлъзгави улици и остри завои, 

раздрънкана върви душата.

Хлътва със болка в дупки безброй, 

търсейки брод във мъглата. 

 

Буря от сълзи гърми разярено,

кални обиди заливат стъклата.

Шофиращи, чувствата уморено, 

питат: "Ще издържи ли колата?!" 

 

А всеки доближен светофар,

става мигом червено чудовище

и за бедната кола няма в дар

предимство и на едно кръстовище! 

 

Разбрах - няма верен път тука! 

Бензинът стана страшна сума, 

а и вече чувствам - ще се спука

сърцето, като изхабена гума... 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Пантов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мило, Милена! Благодаря ти от сърце!
  • Разказваш весело за тъжни неща, защото имаш рядък талант да разсмиваш и сред море от сълзи! Поздрав и попътно вдъхновение

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....