21 ene 2021, 10:36

Пътни неволи

464 0 2

По хлъзгави улици и остри завои, 

раздрънкана върви душата.

Хлътва със болка в дупки безброй, 

търсейки брод във мъглата. 

 

Буря от сълзи гърми разярено,

кални обиди заливат стъклата.

Шофиращи, чувствата уморено, 

питат: "Ще издържи ли колата?!" 

 

А всеки доближен светофар,

става мигом червено чудовище

и за бедната кола няма в дар

предимство и на едно кръстовище! 

 

Разбрах - няма верен път тука! 

Бензинът стана страшна сума, 

а и вече чувствам - ще се спука

сърцето, като изхабена гума... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Пантов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мило, Милена! Благодаря ти от сърце!
  • Разказваш весело за тъжни неща, защото имаш рядък талант да разсмиваш и сред море от сълзи! Поздрав и попътно вдъхновение

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...