21.01.2021 г., 10:36

Пътни неволи

462 0 2

По хлъзгави улици и остри завои, 

раздрънкана върви душата.

Хлътва със болка в дупки безброй, 

търсейки брод във мъглата. 

 

Буря от сълзи гърми разярено,

кални обиди заливат стъклата.

Шофиращи, чувствата уморено, 

питат: "Ще издържи ли колата?!" 

 

А всеки доближен светофар,

става мигом червено чудовище

и за бедната кола няма в дар

предимство и на едно кръстовище! 

 

Разбрах - няма верен път тука! 

Бензинът стана страшна сума, 

а и вече чувствам - ще се спука

сърцето, като изхабена гума... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Пантов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мило, Милена! Благодаря ти от сърце!
  • Разказваш весело за тъжни неща, защото имаш рядък талант да разсмиваш и сред море от сълзи! Поздрав и попътно вдъхновение

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...