Jan 21, 2021, 10:36 AM

Пътни неволи 

  Poetry » Phylosophy
289 0 2

По хлъзгави улици и остри завои, 

раздрънкана върви душата.

Хлътва със болка в дупки безброй, 

търсейки брод във мъглата. 

 

Буря от сълзи гърми разярено,

кални обиди заливат стъклата.

Шофиращи, чувствата уморено, 

питат: "Ще издържи ли колата?!" 

 

А всеки доближен светофар,

става мигом червено чудовище

и за бедната кола няма в дар

предимство и на едно кръстовище! 

 

Разбрах - няма верен път тука! 

Бензинът стана страшна сума, 

а и вече чувствам - ще се спука

сърцето, като изхабена гума... 

 

© Калин Пантов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много мило, Милена! Благодаря ти от сърце!
  • Разказваш весело за тъжни неща, защото имаш рядък талант да разсмиваш и сред море от сълзи! Поздрав и попътно вдъхновение
Random works
: ??:??