6 авг. 2008 г., 09:48

Пътник през вековете

993 0 5

Тръгнах от хаоса със торба и със прът,

за да пребродя календара на всесилното време.

Срещнах хора, богове и герои по трънливия път.

Всеки от тях натоварен от своето бреме.

Бях помощник при Хефест - бога-ковач.

Станах притежател на божествена сила.

Чуках нажежено желязо от сутрин до здрач.

Накрая заспивах, умора ме беше надвила.

Мятах стрели със малкия Ерос във нежни сърца.

Слушах унесено лирата на Аполон.

Наблюдавах Танатос - бога на смъртта,

водещ мъртвите до тъмната Стикс при Харон.

Бих се при древна Троя.

Ментор и приятел на война Ахил,

който под палещото слънце във зноя

мнозина троянци беше избил.

При Хадес ненадейно гостувах.

Помогнах на Сизиф,останал без сили.

От адския Цербер просто се страхувах.

Мраз бе сковал вени и жили.

С аргонавтите търсих далечни земи.

Със Омир съчинихме Илиада.

С Артемида ловувах в Аркадийски гори.

Получих от властната Хера награда.

Бях алхимик, преследван от папи крале.

Участвах в Стогодишната война.

Очаквах от кралицата Марго дете.

На Моста на въздишките свирих със стара лютня.

Работих с Микеланджело в Сикстинската капела.

Омаях се от любовта на Данте с Беатриче.

Трудове написах със Томазо Кампанела.

Дори се влюбих във едно момиче.

Във Арагона срещнах Дон Кихот и Санчо Панса.

Заедно се борихме с мечти лежерни.

Казахме "Довиждане" на Ренесанса.

Изгубихме координати верни.

Във ордена на Тамплиерите аз бях монах.

По цели месеци не смъквах тежкото си расо.

От скука сътворих църковен алманах.

Като затворник си живях с Торквато Тасо.

Наздравици със позлатен потир

отправях пийнал с Молиер.

Бях комедиант, шивач, пастир,

факир, готвач, бракониер.

Правих опити с Галилей

от наклонената кула в Пиза.

 

В изкуството достигнах своя апогей.

Рисувах с Леонардо Мона Лиза.

Във катедрала свирих Бахова инвенция.

Намразих много Салиери.

В Палатата на дожите с претенции

направих главоломна кариера.

И ето, съмна се и вече се прибирам.

Часовникът удари пет.

Сънувал съм, едва сега разбирам.

Наливам си уиски с лед.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинално е и много ми хареса, поздравявам те за този чудесен стих. Бих го нарекла шедьовър, но тук таме не ми харесва звученето, затова ще го нарека уникат. Поздравявам те сърдечно и ще те чета и занапред, допада ми как пишеш.
  • хубаво ми беше да прочета...хареса ми...
  • Ако завършиш с ,,Ще пийна чай със мед.,, благородно ще ти завиждам за цялата нощ!
  • А не танцува ли с Елцин и не писа ли трудове с Тодор Живков?????Не пя ли песни с Бисер Киров и не пиянства ли с Батето?????Не се ли смя с Юлиян Вучков и не води ли предаване с Васа Ганчва???????? Ако не си то жалко...........Скучен бил ти е съняА уски с лед сипи ми и на менПоздрави
  • Готино, различно!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...