Пътник през вековете
Тръгнах от хаоса със торба и със прът,
за да пребродя календара на всесилното време.
Срещнах хора, богове и герои по трънливия път.
Всеки от тях натоварен от своето бреме.
Бях помощник при Хефест - бога-ковач.
Станах притежател на божествена сила.
Чуках нажежено желязо от сутрин до здрач.
Накрая заспивах, умора ме беше надвила.
Мятах стрели със малкия Ерос във нежни сърца.
Слушах унесено лирата на Аполон.
Наблюдавах Танатос - бога на смъртта,
водещ мъртвите до тъмната Стикс при Харон.
Бих се при древна Троя.
Ментор и приятел на война Ахил,
който под палещото слънце във зноя
мнозина троянци беше избил.
При Хадес ненадейно гостувах.
Помогнах на Сизиф,останал без сили.
От адския Цербер просто се страхувах.
Мраз бе сковал вени и жили.
С аргонавтите търсих далечни земи.
Със Омир съчинихме Илиада.
С Артемида ловувах в Аркадийски гори.
Получих от властната Хера награда.
Бях алхимик, преследван от папи крале.
Участвах в Стогодишната война.
Очаквах от кралицата Марго дете.
На Моста на въздишките свирих със стара лютня.
Работих с Микеланджело в Сикстинската капела.
Омаях се от любовта на Данте с Беатриче.
Трудове написах със Томазо Кампанела.
Дори се влюбих във едно момиче.
Във Арагона срещнах Дон Кихот и Санчо Панса.
Заедно се борихме с мечти лежерни.
Казахме "Довиждане" на Ренесанса.
Изгубихме координати верни.
Във ордена на Тамплиерите аз бях монах.
По цели месеци не смъквах тежкото си расо.
От скука сътворих църковен алманах.
Като затворник си живях с Торквато Тасо.
Наздравици със позлатен потир
отправях пийнал с Молиер.
Бях комедиант, шивач, пастир,
факир, готвач, бракониер.
Правих опити с Галилей
от наклонената кула в Пиза.
В изкуството достигнах своя апогей.
Рисувах с Леонардо Мона Лиза.
Във катедрала свирих Бахова инвенция.
Намразих много Салиери.
В Палатата на дожите с претенции
направих главоломна кариера.
И ето, съмна се и вече се прибирам.
Часовникът удари пет.
Сънувал съм, едва сега разбирам.
Наливам си уиски с лед.
© Венцислав All rights reserved.
Поздрави
