Пътуване
Влакът пропълзя през мъглата,
сякаш мисъл търсеща дом,
на перона надежда ме чака,
за сърцето компас и подслон.
В куфар сложих шепа сезони,
и веселието скрито в листа,
есен, в която се молят икони,
пролет, която се крие в сълза.
Глъхнат стъпки в мрак, светлина,
хоризонтът е много далече,
може би там, зад тази тишина,
ще открия мечтата си вече.
По релсите на живота пътувам
в ръцете си - билет за късмет,
под звездите плахо жадувам,
да се срещнем отново със теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
