11 мая 2025 г., 09:02

Пътуване

712 7 32

Влакът пропълзя през мъглата,

сякаш мисъл търсеща дом,

на перона надежда ме чака,

за сърцето компас и подслон.

 

В куфар сложих шепа сезони,

и веселието скрито в листа,

есен, в която се молят икони,

пролет, която се крие в сълза.

 

Глъхнат стъпки в мрак, светлина,

хоризонтът е много далече,

може би там, зад тази тишина,

ще открия мечтата си вече.

 

По релсите на живота пътувам

в ръцете си - билет за късмет,

под звездите плахо жадувам,

да се срещнем отново със теб!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ани! Много ме трогна коментара ти. Спокоен ден ти желая!
  • Благодаря ти мила, Деа!
  • Моят влак пътува без адрес и посока.. И иска забравена от всички, ама от всички гара. А твоят има посока, Мини. И тя е ,,теб,,. Хубаво е, много по-хубаво е да знаеш към кого пътуваш. Поздрави, Мина!
  • Успех, Мини!
  • Латинка, благодаря ти от сърце!

    Асенчо, благодаря ти, че постави стиха в
    любими!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...