May 11, 2025, 9:02 AM

Пътуване

  Poetry
715 7 32

Влакът пропълзя през мъглата,

сякаш мисъл търсеща дом,

на перона надежда ме чака,

за сърцето компас и подслон.

 

В куфар сложих шепа сезони,

и веселието скрито в листа,

есен, в която се молят икони,

пролет, която се крие в сълза.

 

Глъхнат стъпки в мрак, светлина,

хоризонтът е много далече,

може би там, зад тази тишина,

ще открия мечтата си вече.

 

По релсите на живота пътувам

в ръцете си - билет за късмет,

под звездите плахо жадувам,

да се срещнем отново със теб!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Ани! Много ме трогна коментара ти. Спокоен ден ти желая!
  • Благодаря ти мила, Деа!
  • Моят влак пътува без адрес и посока.. И иска забравена от всички, ама от всички гара. А твоят има посока, Мини. И тя е ,,теб,,. Хубаво е, много по-хубаво е да знаеш към кого пътуваш. Поздрави, Мина!
  • Успех, Мини!
  • Латинка, благодаря ти от сърце!

    Асенчо, благодаря ти, че постави стиха в
    любими!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....