May 11, 2025, 9:02 AM

Пътуване

  Poetry
716 7 32

Влакът пропълзя през мъглата,

сякаш мисъл търсеща дом,

на перона надежда ме чака,

за сърцето компас и подслон.

 

В куфар сложих шепа сезони,

и веселието скрито в листа,

есен, в която се молят икони,

пролет, която се крие в сълза.

 

Глъхнат стъпки в мрак, светлина,

хоризонтът е много далече,

може би там, зад тази тишина,

ще открия мечтата си вече.

 

По релсите на живота пътувам

в ръцете си - билет за късмет,

под звездите плахо жадувам,

да се срещнем отново със теб!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Ани! Много ме трогна коментара ти. Спокоен ден ти желая!
  • Благодаря ти мила, Деа!
  • Моят влак пътува без адрес и посока.. И иска забравена от всички, ама от всички гара. А твоят има посока, Мини. И тя е ,,теб,,. Хубаво е, много по-хубаво е да знаеш към кого пътуваш. Поздрави, Мина!
  • Успех, Мини!
  • Латинка, благодаря ти от сърце!

    Асенчо, благодаря ти, че постави стиха в
    любими!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...