14 авг. 2025 г., 07:17

Пътуване

194 0 0

 

Пътуване

   

 

Какво е този свят и в него ние?

Откриваш нещо, друго е незнайно...

Животът мелница е, всичко смила.

Остава само вечност и забрава.

   

Пътуване сакрално във безкрая,

започнало от нищото отдавна -

намиране, внезапно и случайно,

изгубване докрай, почти веднага.

   

Какво съм аз? Вървяла неуморно

през всичките си дни, така далечни,

догонвах в този кръговрат вековен

не себе си - мечтата си за вечност.

 

   

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....