2 мар. 2010 г., 19:06

Пътуване

1.1K 0 1

 Мило мое момче,
вземи ме с теб,
където и да идеш.

Аз друг път не съм била такава:
толкова щастлива и свободна.
Сгушена в теб се крия
от всичко страшно и ужасно.

Вземи ме с теб!
Да вървим... нанякъде
през улици, площади и гори,
през градове и диви поляни,
през сезоните, през топлината, през студа,
през дните, през годините.
Да пресечеме всички медиани,
да зачертаем всички граници!

Мило мое момче,
изгубена в прегръдката ти топла,
аз тръгвам смело,
без да ми е нужно нищо,
освен ръката ти, която да ме води.
В погледа ти ще се къпя,
с целувките ти ще се храня.

Вземи ме с теб!


Ще ни посрещат и изпращат хората
и песни ще ни пеят птиците,
и вятър ще ни съпроводи
до най-прекрасните места мечтани.
Мило мое момче,
вземи ме стеб,
където и да идеш.
Пак сгушена в теб
се крия от дъжда, от страховете и от себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....