Мило мое момче,
вземи ме с теб,
където и да идеш.
Аз друг път не съм била такава:
толкова щастлива и свободна.
Сгушена в теб се крия
от всичко страшно и ужасно.
Вземи ме с теб!
Да вървим... нанякъде
през улици, площади и гори,
през градове и диви поляни,
през сезоните, през топлината, през студа,
през дните, през годините.
Да пресечеме всички медиани,
да зачертаем всички граници!
Мило мое момче,
изгубена в прегръдката ти топла,
аз тръгвам смело,
без да ми е нужно нищо,
освен ръката ти, която да ме води.
В погледа ти ще се къпя,
с целувките ти ще се храня.
Вземи ме с теб!
Ще ни посрещат и изпращат хората
и песни ще ни пеят птиците,
и вятър ще ни съпроводи
до най-прекрасните места мечтани.
Мило мое момче,
вземи ме стеб,
където и да идеш.
Пак сгушена в теб
се крия от дъжда, от страховете и от себе си.
© Поля Христова Всички права запазени