МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
965 3887
17 сент. 2017 г., 10:08

Пътуване 

  Поэзия
354 1 6

Зелена светлина, червена –

във стаята ми мигат светофари.

В стените сенки са вградени.

Сънят очите ми затваря.

Потъвам пак в небитието.

Духът ми бавно се изправя,

през зебрените щори – ето,

на път незнаен се отправя.

В кои гори от бисер ще лудува,

в кои реки от злато ще се къпе,

в кои дворци без отдих ще танцува

със сенки-светлини безплътни!

На сутринта ще дойде – "верен",

а аз, наивната, добрата,

сребристо клонче ще намеря

и скъсани обувки пред вратата.

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??