Пътуване
Зелена светлина, червена –
във стаята ми мигат светофари.
В стените сенки са вградени.
Сънят очите ми затваря.
Потъвам пак в небитието.
Духът ми бавно се изправя,
през зебрените щори – ето,
на път незнаен се отправя.
В кои гори от бисер ще лудува,
в кои реки от злато ще се къпе,
в кои дворци без отдих ще танцува
със сенки-светлини безплътни!
На сутринта ще дойде – "верен",
а аз, наивната, добрата,
сребристо клонче ще намеря
и скъсани обувки пред вратата.
© Мария Димитрова All rights reserved.
