Sep 17, 2017, 10:08 AM

Пътуване 

  Poetry
353 1 6

Зелена светлина, червена –

във стаята ми мигат светофари.

В стените сенки са вградени.

Сънят очите ми затваря.

Потъвам пак в небитието.

Духът ми бавно се изправя,

през зебрените щори – ето,

на път незнаен се отправя.

В кои гори от бисер ще лудува,

в кои реки от злато ще се къпе,

в кои дворци без отдих ще танцува

със сенки-светлини безплътни!

На сутринта ще дойде – "верен",

а аз, наивната, добрата,

сребристо клонче ще намеря

и скъсани обувки пред вратата.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??