Зелена светлина, червена –
във стаята ми мигат светофари.
В стените сенки са вградени.
Сънят очите ми затваря.
Потъвам пак в небитието.
Духът ми бавно се изправя,
през зебрените щори – ето,
на път незнаен се отправя.
В кои гори от бисер ще лудува,
в кои реки от злато ще се къпе,
в кои дворци без отдих ще танцува
със сенки-светлини безплътни! ...