МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
966 3888
17 sept 2017, 10:08

Пътуване 

  Poesía
357 1 6

Зелена светлина, червена –

във стаята ми мигат светофари.

В стените сенки са вградени.

Сънят очите ми затваря.

Потъвам пак в небитието.

Духът ми бавно се изправя,

през зебрените щори – ето,

на път незнаен се отправя.

В кои гори от бисер ще лудува,

в кои реки от злато ще се къпе,

в кои дворци без отдих ще танцува

със сенки-светлини безплътни!

На сутринта ще дойде – "верен",

а аз, наивната, добрата,

сребристо клонче ще намеря

и скъсани обувки пред вратата.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??