Пътуване
Тук вече е нощ, тук вече е сън,
мъгли коронясват сиви дървета.
Оглежда се Сечко и тича навън,
през ранни цветя и диви полета.
Светът е небе. Светът е от мрак.
Фитилчето в мен бълнува молитви.
Пътувам летя, със нощния влак,
а релсите свирят соната от ритми.
Танцува луна, до облак без свян,
ефирна и дръзка, когато обича.
Щастлив е света. И Сечко огрян.
И всичко това, на теб ми прилича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
Дерзай 
