Тук вече е нощ, тук вече е сън,
мъгли коронясват сиви дървета.
Оглежда се Сечко и тича навън,
през ранни цветя и диви полета.
Светът е небе. Светът е от мрак.
Фитилчето в мен бълнува молитви.
Пътувам летя, със нощния влак,
а релсите свирят соната от ритми.
Танцува луна, до облак без свян,
ефирна и дръзка, когато обича.
Щастлив е света. И Сечко огрян.
И всичко това, на теб ми прилича.
© Силвия Илиева All rights reserved.
и интуицията ме доведе тук. Съжалявам, че съм пропуснала коментара, просто взех да си забравям заглавията. Още веднъж, радвам се, че скромните ми редове са ти донесли творчески заряд. Бъди здрав и много щастлив!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
