Пътуване към лятото...
Пътуване към лятото...
Душата ми - протрита вехтичка пантофка,
отдавна тръгна да си търси еша...
Заспуска се по хребета на мислите...
Най-първо срещна самотата.
Във честните й тръни се препъна.
Остана с белег от червена роза...
Закономерно сблъска се с лъжата -
надменна и забравила за Бога...
И каза си: "Без нея мога!"...
А скуката направо я пропусна...
Забърза, учести си пулса...
И безразличието с лекота отмина.
Със бягство се спаси от грубостта...
Отново запрелиства с хъс години...
За малко мнима сложност пак я спря,
но бреговете верни не подрони...
А после запрепуска срещу вятъра...
И срещна теб! Немирника!
Позна какво е всеотдайност.
Завинаги се свърза със мечтите.
И любовта си подари, без да се мае...
А всички други чувства хлипащи
подвиха си опашките!...
Пък бурите повярваха, че вън е лято.
Във пазвата на цвете се сгуши и запя
душата ми... Отправена към лятото...
Към любовта... Извират непланувани желания...
Спои се тя с възторг във сетивата ни.
Ръка в ръка със вечността...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Петрова Все права защищены
