Пътуване към лятото...
Душата ми - протрита вехтичка пантофка,
отдавна тръгна да си търси еша...
Заспуска се по хребета на мислите...
Най-първо срещна самотата.
Във честните й тръни се препъна.
Остана с белег от червена роза...
Закономерно сблъска се с лъжата -
надменна и забравила за Бога...
И каза си: "Без нея мога!"...
А скуката направо я пропусна...
Забърза, учести си пулса... ...