13.09.2007 г., 9:40 ч.

Пътуване към лятото... 

  Поезия
678 0 5
 

                            Пътуване към лятото...


                                   

                     Душата ми - протрита вехтичка пантофка,

                     отдавна тръгна да си търси еша...

                     Заспуска се по хребета на мислите...

                     Най-първо срещна самотата.

                     Във честните й тръни се препъна.

                     Остана с белег от червена роза...

                     Закономерно сблъска се с лъжата -

                     надменна и забравила за Бога...

                     И каза си: "Без нея мога!"...

                     А скуката направо я пропусна...

                     Забърза, учести си пулса...

                     И безразличието с лекота отмина.

                     Със бягство се спаси от грубостта...

                     Отново запрелиства с хъс години...

                     За малко мнима сложност пак я спря,

                     но бреговете верни не подрони...

                     А после запрепуска срещу вятъра...

                     И срещна теб! Немирника!

                     Позна какво е всеотдайност.

                     Завинаги се свърза със мечтите.

                     И любовта си подари, без да се мае...

                     А всички други чувства хлипащи

                     подвиха си опашките!...

                     Пък бурите повярваха, че вън е лято.

                     Във пазвата на цвете се сгуши и запя

                     душата ми... Отправена към лятото...

                     Към любовта... Извират непланувани желания...

                     Спои се тя с възторг във сетивата ни.

                     Ръка в ръка със вечността...




          

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много мъдър и силен стих.Поздравления!
  • "Душата ми - протрита вехтичка пантофка,
    отдавна тръгна да си търси еша..."
    Чудесно е!

  • Пак се връщам , мила, нищо не е случайно, тази красота на стиховете ти ме подтикна да намеря първоизточника - очарована съм и от двете ти стихосбирки - "Докосване" и "Още за любовта." Прекрасна поетеса си. С обич.
  • Много , много красив и образен е този стих, мила Павлина.Прекрасно е това пътуване към лятото. Много се радвам на стиховете ти.С обич.
  • Мъдрост има в стиховете ти, Павлинче!
    харесва ми какво и как го пишеш!
    Поздрав и усмивка от мен!
Предложения
: ??:??