Насред тъмнината аз изхода зърнах,
там светло бе и ме очакваше Ти.
Под грижата Твоя без страх се превърнах
от счупена мида в бисер, който блести.

Тръгнах към Теб, всеки ден те откривах.
Все по-близък ми ставаше и все по-любим.
Сутрин с Теб се събуждах, вечер с Тебе заспивах,
покорявахме пътя, който трябваше да извървим.

През реки, планини, през вековни гори
преминавахме заедно – Ти напред, аз след Теб.
През Долината на мрачната сянка дори
бяхме двамата – уникален дует!

И във цялото наше прекрасно пътуване
неусетно приех Те като късче от мен.
Исусе, късно е за сбогуване –
слях се с Теб за да светя. Мракът е победен!