22 апр. 2012 г., 12:22
Пътуване в Долината на Огъня
957
0
10
Небето
в долината ми потъва
и хоризонта му
започна да синее...
Лумна
в причудлива
светлина.
© Латинка-Златна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Вече три пъти влизам тук, за нещо ново,но няма.Хайде!!!
-
И аз оцених. Поздрав!
-
!
-
Толкова мащабна картина, че като образ не мога да я обхвана! Колко голяма е тази долина? Та небето е по-голямо от Земята, как би могло да потъне в една долина? "Върхът във долината ми потъва!" по-бих могъл да си го представя. Но такава е ролята на истинската поезия - да разтяга въображението до границите на възможното и далече зад него!
-
Светлина да е!!!
-
!!!
красота
езически плам
о, Богове... -
При тебе не се губи време.Всичко е точно и ясно.БЪДИ!!!
-
"ellyst (Ели ): 22-04-2012г. 13:22
Еротична? Евентуално, ако долина е евфемизъм на скута Ви, небето мога да се досетя, но синеещият хоризонт и причудливо-светещото му изригване ми убягват."
Ако "скута", който е инкубатор на живота и символизира идването ни на земята е евфемизъм, то тогава ти също си негово евфемично произведение. Тогава и Бог е най-големият евфемист, според твоите думи.
За останалото... човек трябва има сетива!... -
Еротична? Евентуално, ако долина е евфемизъм на скута Ви, небето мога да се досетя, но синеещият хоризонт и причудливо-светещото му изригване ми убягват.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Накрая винаги изригва светлина!
Поздрав за стиха !!!