22.04.2012 г., 12:22

Пътуване в Долината на Огъня

1.3K 0 10

Небето

в долината ми потъва

и хоризонта му

започна да синее...

Лумна

в причудлива

светлина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно!!!...
    Накрая винаги изригва светлина!
    Поздрав за стиха !!!
  • Вече три пъти влизам тук, за нещо ново,но няма.Хайде!!!
  • И аз оцених. Поздрав!
  • !
  • Толкова мащабна картина, че като образ не мога да я обхвана! Колко голяма е тази долина? Та небето е по-голямо от Земята, как би могло да потъне в една долина? "Върхът във долината ми потъва!" по-бих могъл да си го представя. Но такава е ролята на истинската поезия - да разтяга въображението до границите на възможното и далече зад него!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...