30 янв. 2011 г., 20:35

Пътуване в спомена

973 0 0

Вслушах се в тишината, шепнеща моето име,

тя ме викаше настойчиво и с възбуда обви ме.

Разказа ми мойте спомени, които дълбоко бях скрила

и с воал от тъга и забрава сякаш бях обвила.

 

Зловещо в ума ми проникваше твоето ухание,

борех се със себе си, изпадаща в безсъзнание.

Душата ми възнесе се към спомена далечен,

умът ми неусетно беше към тебе довлечен.

 

Отворих очи и видях теб,

тръпнещ и стенещ до мен

и ти беше от този спомен отвлечен,

и ти беше в минало облечен.

 

Протегнах ръце и в гърба ти пръсти жадни впих,

и от устните топли малко сила отпих.

Изстенах неистово, страстно, безсилна до тебе утихнах,

погледнах в очите ти и тихо се усмихнах...

 

И ти също протегна жадни ръце,

впкопчи се в мен и в мойто сърце,

прошепна "Обичам..." и с мене се сля,

върху тялото голо възбуда разля...

 

Стенания и  ухания този спомен оживиха,

страсти и желания телата ни взривиха,

тръпки и трепети обуздавахме двама,

ти беше моят мъж, а аз твоя дама...

 

Изведнъж тишината замлъкна,

отворих очи и уморена потрпънах,

останах без сили от това странно пътуване,

от него все бягах, след нашто сбогуване...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Авелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...