Jan 30, 2011, 8:35 PM

Пътуване в спомена

  Poetry » Erotic
964 0 0

Вслушах се в тишината, шепнеща моето име,

тя ме викаше настойчиво и с възбуда обви ме.

Разказа ми мойте спомени, които дълбоко бях скрила

и с воал от тъга и забрава сякаш бях обвила.

 

Зловещо в ума ми проникваше твоето ухание,

борех се със себе си, изпадаща в безсъзнание.

Душата ми възнесе се към спомена далечен,

умът ми неусетно беше към тебе довлечен.

 

Отворих очи и видях теб,

тръпнещ и стенещ до мен

и ти беше от този спомен отвлечен,

и ти беше в минало облечен.

 

Протегнах ръце и в гърба ти пръсти жадни впих,

и от устните топли малко сила отпих.

Изстенах неистово, страстно, безсилна до тебе утихнах,

погледнах в очите ти и тихо се усмихнах...

 

И ти също протегна жадни ръце,

впкопчи се в мен и в мойто сърце,

прошепна "Обичам..." и с мене се сля,

върху тялото голо възбуда разля...

 

Стенания и  ухания този спомен оживиха,

страсти и желания телата ни взривиха,

тръпки и трепети обуздавахме двама,

ти беше моят мъж, а аз твоя дама...

 

Изведнъж тишината замлъкна,

отворих очи и уморена потрпънах,

останах без сили от това странно пътуване,

от него все бягах, след нашто сбогуване...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...