Пътуване в спомена

Вслушах се в тишината, шепнеща моето име,

тя ме викаше настойчиво и с възбуда обви ме.

Разказа ми мойте спомени, които дълбоко бях скрила

и с воал от тъга и забрава сякаш бях обвила.

Зловещо в ума ми проникваше твоето ухание,

борех се със себе си, изпадаща в безсъзнание.

Душата ми възнесе се към спомена далечен,

умът ми неусетно беше към тебе довлечен.

Отворих очи и видях теб,

тръпнещ и стенещ до мен

и ти беше от този спомен отвлечен,

и ти беше в минало облечен.

Протегнах ръце и в гърба ти пръсти жадни впих,

и от устните топли малко сила отпих.

Изстенах неистово, страстно, безсилна до тебе утихнах,

погледнах в очите ти и тихо се усмихнах...

И ти също протегна жадни ръце,

впкопчи се в мен и в мойто сърце,

прошепна "Обичам..." и с мене се сля,

върху тялото голо възбуда разля...

Стенания и  ухания този спомен оживиха,

страсти и желания телата ни взривиха,

тръпки и трепети обуздавахме двама,

ти беше моят мъж, а аз твоя дама...

Изведнъж тишината замлъкна,

отворих очи и уморена потрпънах,

останах без сили от това странно пътуване,

от него все бягах, след нашто сбогуване...