Пътуване във времето

Във лятото на златно време

вървим със тебе за ръка.

Мигът не може да отнеме

оная чудна красота.

И слънцето над нас разкрива

безкрайни сини небеса,

и с него всичко съществува,

вълшебен поздрав от деня.

И ти усмихваш се щастливо

със най-загадъчни очи,

а щастието мълчаливо

е вътре в нашите души.

Но времето за нас не спира,

оставя своите следи

и бавно любовта умира

със най-красивите мечти.

               Мария Мустакерска