Във лятото на златно време
вървим със тебе за ръка.
Мигът не може да отнеме
оная чудна красота.
И слънцето над нас разкрива
безкрайни сини небеса,
и с него всичко съществува,
вълшебен поздрав от деня.
И ти усмихваш се щастливо
със най-загадъчни очи,
а щастието мълчаливо
е вътре в нашите души.
Но времето за нас не спира,
оставя своите следи
и бавно любовта умира
със най-красивите мечти.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados