Apr 27, 2022, 10:01 AM

Пътуване във времето

  Poetry » Love
1.2K 0 0

   

   Пътуване във времето

 

Във лятото на златно време

вървим със тебе за ръка.

Мигът не може да отнеме

оная чудна красота.

 

И слънцето над нас разкрива

безкрайни сини небеса,

и с него всичко съществува,

вълшебен поздрав от деня.

 

И ти усмихваш се щастливо

със най-загадъчни очи,

а щастието мълчаливо

е вътре в нашите души.

 

Но времето за нас не спира,

оставя своите следи

и бавно любовта умира

със най-красивите мечти.

               Мария Мустакерска

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....