3 дек. 2008 г., 20:12

Пътуването на поета

606 0 3

Отнесе се поетът с сила нова
към странни дебри, с парещи основи.
Попита за страната на покоя,
където бъдното не знае дните нови.

Поетът запиля се и попадна
в полета и пространства нови, жадни,
където всяко питане е мнимо
и всеки пропилян ден - анонимен.

Поръси питата си с нова сол -  утеха,
усмихна се накриво на успеха,
преправи дрехата си, сложи и пайети
и втурна се да гони свойте клети...

... измамени, изгубени съдби,
проклети...   ...
...
...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...