Отнесе се поетът с сила нова
към странни дебри, с парещи основи.
Попита за страната на покоя,
където бъдното не знае дните нови.
Поетът запиля се и попадна
в полета и пространства нови, жадни,
където всяко питане е мнимо
и всеки пропилян ден - анонимен.
Поръси питата си с нова сол - утеха,
усмихна се накриво на успеха,
преправи дрехата си, сложи и пайети
и втурна се да гони свойте клети... ...