3.12.2008 г., 20:12

Пътуването на поета

598 0 3

Отнесе се поетът с сила нова
към странни дебри, с парещи основи.
Попита за страната на покоя,
където бъдното не знае дните нови.

Поетът запиля се и попадна
в полета и пространства нови, жадни,
където всяко питане е мнимо
и всеки пропилян ден - анонимен.

Поръси питата си с нова сол -  утеха,
усмихна се накриво на успеха,
преправи дрехата си, сложи и пайети
и втурна се да гони свойте клети...

... измамени, изгубени съдби,
проклети...   ...
...
...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...