18 апр. 2017 г., 15:30

Пътят на любовта

501 1 0

Пред мъки и сладости  изправена бях
пред рани жестоки от тъга
пред моменти с ласки
по пътя на любовта.

Но с нерадости сблъсках се
и света доби черна страна,
душата ми изгаряше
а от очите ми бликаше сълза след сълза.

Останаха спомени тежки
с тях сърце се бори
тяло мъртвешко в хомот попадна
и разхождаше се, но не падна.

 

Безутешно с нови сили
тръгнах аз по света
да търся отново любовта
по пътя черен с неприязми и тъга...

 

Ева Цанкова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Eva cankova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...