18.04.2017 г., 15:30

Пътят на любовта

493 1 0

Пред мъки и сладости  изправена бях
пред рани жестоки от тъга
пред моменти с ласки
по пътя на любовта.

Но с нерадости сблъсках се
и света доби черна страна,
душата ми изгаряше
а от очите ми бликаше сълза след сълза.

Останаха спомени тежки
с тях сърце се бори
тяло мъртвешко в хомот попадна
и разхождаше се, но не падна.

 

Безутешно с нови сили
тръгнах аз по света
да търся отново любовта
по пътя черен с неприязми и тъга...

 

Ева Цанкова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Eva cankova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...