18.04.2017 г., 15:30

Пътят на любовта

494 1 0

Пред мъки и сладости  изправена бях
пред рани жестоки от тъга
пред моменти с ласки
по пътя на любовта.

Но с нерадости сблъсках се
и света доби черна страна,
душата ми изгаряше
а от очите ми бликаше сълза след сълза.

Останаха спомени тежки
с тях сърце се бори
тяло мъртвешко в хомот попадна
и разхождаше се, но не падна.

 

Безутешно с нови сили
тръгнах аз по света
да търся отново любовта
по пътя черен с неприязми и тъга...

 

Ева Цанкова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Eva cankova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...