Пътят
Пътят
С годините дните избледняват.
Очите виждат надалече...
С годините плътта се уморява.
Сърцето не тупти тъй силно вече.
И с обичта не е различно.
Живеем сиво, прозаично.
Един до други - чужди, безразлични...
Затворили се в себе си. Безлични...
С времето нещата се променят.
Приятелите стари ни изменят.
С времето жените ни променят.
Децата все по-често ни... заменят.
Навикът е... Царят на забравата.
Вървим, понесли го като икона.
Докато си гледаме короната,
откриваме:
Не само двама сме на клона!
От ден на ден се радваме по-малко.
Сбогуваме се постепенно с лятото...
И ден за ден живеем. Жалко!
Мечтите ни останаха там някъде, но...
Пътят продължава...
04/12/2000
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Дончев Все права защищены
