23.03.2007 г., 9:21 ч.

Пътят 

  Поезия
592 0 2

Пътят

С годините дните избледняват.     
Очите виждат надалече...     
С годините плътта се уморява.   
Сърцето не тупти тъй силно вече. 
         
И с обичта не е различно.     
Живеем сиво, прозаично.     
Един до други - чужди, безразлични...  
Затворили се в себе си. Безлични...
           
С времето нещата се променят.     
Приятелите стари ни изменят.     
С времето жените ни променят.     
Децата все по-често ни... заменят.  
       
Навикът е... Царят на забравата.     
Вървим, понесли го като икона.     
Докато си гледаме короната,     
откриваме:       
Не само двама сме на клона!   
      
От ден на ден се радваме по-малко.  
Сбогуваме се постепенно с лятото... 
И ден за ден живеем. Жалко!  
Мечтите ни останаха  там  някъде, но...

Пътят продължава...  

 04/12/2000
  

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??