5 авг. 2009 г., 15:38
Върви, кръстосва улиците,
безбройни преследвачи.
Спомени и мечти зад него,
а сълзите са водачи.
Но посоката каква е,
дори те не знаят, а го дърпат.
Търси свойта спирка,
крепост, пазена от болка.
Свири тишината свирка,
камбани глухо бият.
И продължава да дири,
и няма кой да запита, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация