5 авг. 2009 г., 15:38

Пътят 

  Поэзия » Другая
5.0 / 2
998 0 1
Върви, кръстосва улиците,
безбройни преследвачи.
Спомени и мечти зад него,
а сълзите са водачи.
Но посоката каква е,
дори те не знаят, а го дърпат.
Търси свойта спирка,
крепост, пазена от болка.
Свири тишината свирка,
камбани глухо бият.
И продължава да дири,
и няма кой да запита, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислав Николов Все права защищены

Предложения
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »