neoxxx (Владислав Николов)
15 27
Aug 5, 2009, 3:38 PM

Пътят 

  Poetry » Other
1014 0 1
Върви, кръстосва улиците,
безбройни преследвачи.
Спомени и мечти зад него,
а сълзите са водачи.
Но посоката каква е,
дори те не знаят, а го дърпат.
Търси свойта спирка,
крепост, пазена от болка.
Свири тишината свирка,
камбани глухо бият.
И продължава да дири,
и няма кой да запита, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислав Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??