Върви, кръстосва улиците,
безбройни преследвачи.
Спомени и мечти зад него,
а сълзите са водачи.
Но посоката каква е,
дори те не знаят, а го дърпат.
Търси свойта спирка,
крепост, пазена от болка.
Свири тишината свирка,
камбани глухо бият.
И продължава да дири,
и няма кой да запита,
защото отговорът мъртъв е все още.
Загубен е, бездомен, сломен,
но следва той сълзите,
последни капки от надежда.
И продумва дума той,
но тя застива на устата,
и оглежда пътя свой,
но мрак застава пред очите.
Затова върви, опипвайки живота,
и търси къде да скрие си сърцето.
Пали той цигара, но пламък няма,
и в мъгла се лута с кърпичка в ръка,
да попива всяка следа, всяка сълза,
поглъщайки поредната си рана!!!