ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
22 мая 2015 г., 07:43

Пътят 

  Поэзия » Другая
359 0 7

       П  Ъ  Т  Я  Т

 

И тихо гасна - ден след ден

и пътят мой е даже уморен.

Живях… на пътя в плен,

пленница, аз впримчих го у мен.

 

Утъпквах  съдбоносния си път,

а тъпкал ме е той до плът.

Кървяща бях аз всеки път,

щом той положеше ми прът.

 

Самотница - прибираше ме той,

и сритваше ме, правя ли завой.

Газех снагата му във студ и зной,

мразех го, макар и мой.

 

И стигнахме в едно до края

надлъгвайки се всеки ден.

Предаде ме и той накрая

и пътят мой от мен е уморен.

 

Дотук е моята пътека.

Останала сама, без плът,

не намирам веч утеха,

а пътят ми е път без път.

 

Ренета 1999г. /1


© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много пръти по пътя сме минали и сме по -мъдри и калени! Поздрав!!
  • Стойне, Руми - благодаря ви! Ценя прочита и присъствието ви на моята страничка! Все пак това е едно много старо, но първо по ред от един цикъл стихове наречен "Пътят", ако се осмеля ще го избродя целия тук и ще го завърша с последното което носи същото име "Пътят".
  • "И тихо гасна ден - ден след ден
    и пътят мой е даже уморен!"Отново талантлива творба, но тъжна,
    много тъжна, че чак и пътят ти е уморен. Споделяш интересни и мъдри
    мисли.Докосна ме много дълбоко, финалът ти ме разби:
    "До тук е моята пътека.
    Останала сама без плът,
    не намирам веч утеха,
    а пътят ми е път без път."
    По-ведро гледай на проблемите, Рени! Те са затова, за да ги преодоляваш.Горе главата! Поздрав и успех!
  • Рени, въпреки, че от стихотворението ти лъха тъга, ми хареса!
    Всеки човек си има своя път и всъщност едва след като прочетох творбата ти, осъзнах, че човека и неговия път са едно цяло, те никога не се разделят един от друг! Поздрав от мен!
  • Владиславе, Мисана, трогвате ме с коментарите си - благодаря ви!
    Имайте много хубави дни и светли пътеки!
  • "Че пътища, които се пресичат,
    когато някога се разделят
    като ранени змии криволичат,
    но никога от тях не става път..."

    Д.Дамянов

    Страхотно Рени, при мен стиха ти:
    "Дотук е моята пътека.
    Останала сама, без плът,
    не намирам веч утеха,
    а пътят ми е път без път."
    .....предизвика такива силни чувства и емоции, както цитирания по-горе!
    Чувствена, силна, дълбоко емоционална - поезията ти ми харесва такава!!!
    Поздравявам те!
  • "А пътят ми е път без път" -

    не съм срещал тази сентенция, въпреки че след като я прочетох ми прозвуча съвсем естествено. Иначе, да те изостави самият ти път е близко
    до ума, защото пътят е всъщност нашият ангел пазител. Или както казва Лао Дзъ:

    "Пътят сам пази себе си!"

    Интересни мисли сподели, Рени! Харесаха ми.
Предложения
: ??:??