22.05.2015 г., 7:43 ч.
Пътят
П Ъ Т Я Т
И тихо гасна - ден след ден
и пътят мой е даже уморен.
Живях… на пътя в плен,
пленница, аз впримчих го у мен.
Утъпквах съдбоносния си път,
а тъпкал ме е той до плът.
Кървяща бях аз всеки път,
щом той положеше ми прът.
Самотница - прибираше ме той,
и сритваше ме, правя ли завой.
Газех снагата му във студ и зной, ...
И тихо гасна - ден след ден
и пътят мой е даже уморен.
Живях… на пътя в плен,
пленница, аз впримчих го у мен.
Утъпквах съдбоносния си път,
а тъпкал ме е той до плът.
Кървяща бях аз всеки път,
щом той положеше ми прът.
Самотница - прибираше ме той,
и сритваше ме, правя ли завой.
Газех снагата му във студ и зной, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ренета Първанова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
