Пътят
П Ъ Т Я Т
И тихо гасна - ден след ден
и пътят мой е даже уморен.
Живях… на пътя в плен,
пленница, аз впримчих го у мен.
Утъпквах съдбоносния си път,
а тъпкал ме е той до плът.
Кървяща бях аз всеки път,
щом той положеше ми прът.
Самотница - прибираше ме той,
и сритваше ме, правя ли завой.
Газех снагата му във студ и зной,
мразех го, макар и мой.
И стигнахме в едно до края
надлъгвайки се всеки ден.
Предаде ме и той накрая
и пътят мой от мен е уморен.
Дотук е моята пътека.
Останала сама, без плът,
не намирам веч утеха,
а пътят ми е път без път.
Ренета 1999г. /1
© Ренета Първанова All rights reserved.
