Пътят...
Пътят от мене до теб е задача.
Детска. От движение.
И не се измерва със билет,
а с малки крачки и съмнения.
Плахи стъпки към душата ти близнак,
очакване и скитащи мечти...
Пътеката е стръмна, крива. И за единак.
А Вселената обича вълчите сълзи.
Последни крачки. И една заблуда.
Съдба белязала с надежда дните...
Сърцето бие тежко. До полуда.
А душата мери полет със орлите.
Кръвта крещи и вие. Като луда.
Тихо! Няма стон и няма зов.
Разстоянието от мен до теб
Бог измерва единствено с любов.
Жени Иванова
20. 03. 2017 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
