26 mar 2017, 17:37

Пътят...

1.2K 6 9

Пътят от мене до теб е задача.
Детска. От движение.
И не се измерва със билет,
а с малки крачки и съмнения.

 

Плахи стъпки към душата ти близнак,
очакване и скитащи мечти...
Пътеката е стръмна, крива. И за единак.
А Вселената обича вълчите сълзи.

 

Последни крачки. И една заблуда.
Съдба белязала с надежда дните...
Сърцето бие тежко. До полуда.
А душата мери полет със орлите.

 

Кръвта крещи и вие. Като луда.

 

Тихо! Няма стон и няма зов.

 

Разстоянието от мен до теб
Бог измерва единствено с любов.

 

Жени Иванова
20. 03. 2017 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...