26 mar 2017, 17:37

Пътят... 

  Poesía » De amor
910 6 9

Пътят от мене до теб е задача.
Детска. От движение.
И не се измерва със билет,
а с малки крачки и съмнения.

 

Плахи стъпки към душата ти близнак,
очакване и скитащи мечти...
Пътеката е стръмна, крива. И за единак.
А Вселената обича вълчите сълзи.

 

Последни крачки. И една заблуда.
Съдба белязала с надежда дните...
Сърцето бие тежко. До полуда.
А душата мери полет със орлите.

 

Кръвта крещи и вие. Като луда.

 

Тихо! Няма стон и няма зов.

 

Разстоянието от мен до теб
Бог измерва единствено с любов.

 

Жени Иванова
20. 03. 2017 г.

© Жени Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любовно и нежно, докосващи думи.
    Поздравление!
    Литатру
  • Много ми хареса! Поздрави и от мен!
  • Силно !
  • LiaNik (Илияна К.), благодаря от сърце!
    ....
    Благодаря за тези думи, Nevium (Нина Чалъкова)!
  • Определено отива в любими. Красиви думи преплетени с мъдрост!
    Поздрав! Усмивка!
  • "Последни крачки. И една заблуда.
    Съдба белязала с надежда дните...
    Сърцето бие тежко. До полуда.
    А душата мери полет със орлите.
    Кръвта крещи и вие. Като луда.
    Тихо! Няма стон и няма зов."


    Разстоянието от мен до теб
    Бог измерва единствено с любов.

    Изпуснала съм го , но е страхотно. Благодаря ти за споделеността.
  • Пътят! Звучи мъдро.И няма непреодолими разстояния в това лирично пространство!😍
  • "Разстоянието от мен до теб
    Бог измерва единствено с любов."...
    Стархотно!!!
  • Риск губи, риск печели! Само това ми иде на ум като чета. Смело напред, Жени!!
Propuestas
: ??:??