Mar 26, 2017, 5:37 PM

Пътят...

  Poetry » Love
1.2K 6 9

Пътят от мене до теб е задача.
Детска. От движение.
И не се измерва със билет,
а с малки крачки и съмнения.

 

Плахи стъпки към душата ти близнак,
очакване и скитащи мечти...
Пътеката е стръмна, крива. И за единак.
А Вселената обича вълчите сълзи.

 

Последни крачки. И една заблуда.
Съдба белязала с надежда дните...
Сърцето бие тежко. До полуда.
А душата мери полет със орлите.

 

Кръвта крещи и вие. Като луда.

 

Тихо! Няма стон и няма зов.

 

Разстоянието от мен до теб
Бог измерва единствено с любов.

 

Жени Иванова
20. 03. 2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...