28 нояб. 2017 г., 15:18

Пътят Истината и Живота

801 0 0

Всяка сутрин се будя с мисъл за Теб.

Ти си свещ запалена в мрака

и горяща с кръвта от сърцето ми.

Ти сълза си в окото ми, дето чака

твоята длан да докосне лицето ми.

 

Не! Ще крещя до полуда!

Ще проклинам Съдбата!

Тя на удара с удар отвръща.

И ми гледа сега

всяко зрънце под лупа,

всеки залък горчив,

що преглъщам.

 

И защото сме хора,

затова сме прокудени.

Да се скитаме тъжни, без Вяра.

Да живеем самотни в къщи порутени.

Да копаем богатства без мяра.

 

А е просто и толкова нужно.

Този наниз – Живота

да вземем в ръцете си.

Ей така като дълг, като служба:

ЯЖТЕ, ПИЙТЕ, МОЛЕТЕ СЕ!

 

28.11.2017 г.

 

/дианнна/

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...