Всяка сутрин се будя с мисъл за Теб.

Ти си свещ запалена в мрака

и горяща с кръвта от сърцето ми.

Ти сълза си в окото ми, дето чака

твоята длан да докосне лицето ми.

Не! Ще крещя до полуда!

Ще проклинам Съдбата!

Тя на удара с удар отвръща.

И ми гледа сега

всяко зрънце под лупа,

всеки залък горчив,

що преглъщам.

И защото сме хора,

затова сме прокудени.

Да се скитаме тъжни, без Вяра.

Да живеем самотни в къщи порутени.

Да копаем богатства без мяра.

А е просто и толкова нужно.

Този наниз – Живота

да вземем в ръцете си.

Ей така като дълг, като служба:

ЯЖТЕ, ПИЙТЕ, МОЛЕТЕ СЕ!

28.11.2017 г.

/дианнна/