Nov 28, 2017, 3:18 PM

Пътят Истината и Живота 

  Poetry
431 0 0

Всяка сутрин се будя с мисъл за Теб.

Ти си свещ запалена в мрака

и горяща с кръвта от сърцето ми.

Ти сълза си в окото ми, дето чака

твоята длан да докосне лицето ми.

 

Не! Ще крещя до полуда!

Ще проклинам Съдбата!

Тя на удара с удар отвръща.

И ми гледа сега

всяко зрънце под лупа,

всеки залък горчив,

що преглъщам.

 

И защото сме хора,

затова сме прокудени.

Да се скитаме тъжни, без Вяра.

Да живеем самотни в къщи порутени.

Да копаем богатства без мяра.

 

А е просто и толкова нужно.

Този наниз – Живота

да вземем в ръцете си.

Ей така като дълг, като служба:

ЯЖТЕ, ПИЙТЕ, МОЛЕТЕ СЕ!

 

28.11.2017 г.

 

/дианнна/

 

© Диана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??